Жадувам за всеки миг прекаран с теб.Жадувам за всяко едно твое докосване.За всеки един твой поглед.Изгарям за устните ти, изгарям за тялото ти.Изгарям за теб.Каква е тази страст?Каква е тази любов?Имаш ли отговор за това? Мисълта ми все към тебе тича и пак онази глупава усмивка на лицето ми.Точно в теб ли се влюбих?Питаш се какво ти има ли? Ами нищо, нищо ти няма. Просто си най-близкият ми човек. Човекът към  когото с години наред се стремях да подтисках всеки трепет в сърцето ми.Обичам откровеността и честността ти.Обичам хумора ти, па  макар и понякога черен.И тази твоя ирония.Благодарна съм ти, адски много съм ти благодарна за това, че винаги си до мен и винаги ме подкрепяш.Ти си всичко това, от което се нуждая. 

Хачара Стефанова 

29.05.22

Този стих не е за теб!
Не е за него, не е за онзи!
Този стих е за любовта!
Този стих е за тъгата в очите ми!
За очите които са пълни с сълзи!
За това, че имам нужда от любов!
За това, че за пореден път се
разочаровах от теб любов!
Имах прекалено големи очаквания - не веднъж!
Как веднъж не ги оправда?
Така не се и научи сърце
и все грешният избираш!
Влюбено ли си ? - не зная!
Все така ме караш да мечтая и витая!
Нашият свят е красив сърце,
но запомни винаги
причината ще носи мъжко име!
Уморих се, но ще се боря!
Ще поправя всяка…

Не си тръгвай, още малко остани, още миг поне. Нека още миг да бъдеш мой. Не си тръгвай, постой, още миг да си в прегръдките ми, още миг да усещам топлината на тялото ти, още миг да усещам вкуса на устните ти. Постой още един миг! Нека още малко да ти се порадвам. Нека още малко погледам в сините очи. Нека още малко погледам красивата усмивка. Постой още миг, още миг искам да ме дариш с любов. Още миг нека бъда твоя. Нека още миг държа света в ръцете си. Нека още миг да поспя в ръцете ти. Нека още…

За пореден път витая някъде из мислите си!!!
За пореден път се питам има ли смисъл да продължа!!!
И ако има смисъл по кой път да поема?!
Дълго време стоях на едно място, дълго време вървях по един и същи път, като все още мисля, че е правилния!!! Сега може да съм с друг и да съм продължила, но аз ще се върна и ще поема пак по този път, по който съм вървяла винаги!!! Пътят който води към теб!!!
Да аз може би харесвам човека до мен, но определено не го обичам!!!
Kрайно време беше да продължа, да се опитам да те забравя, но…

"Времето лекува": казал го човекът, който не е обичал истински!!!
Според мен е така или за момента мисля по този начин, защото още те обичам!!!
Толкова време мина, а аз все така изгарям да съм с теб!!!
Сега съм с друг.Направих крачка и продължил, но постоянно се обръщам назад...назад и търся теб!!! Виждам красивите мигове, които преживях ме!!! Сега, сега не знам дали съм щастлива, още е рано да се каже. Дали го харесвам ли? Толкова е трудно да се каже като ти си в мислите ми!!! Да може да го харесвам но определено не го обичам!!!Той май си мисли,…

Каза, че ще е различно нали? А сега си тръгваш без дори да кажеш сбогом, без дори да кажеш край! Защо? Не заслужавам ли поне това? Аз ти подарих сърцето си, а ти го взе и го разби в земята. А то се пръсна на хиляди парченца! Как да събера парченцата кажи? Как сърцето ми да бъде отново цяло? Какво не ти дадох? Какво не ти стигна? Нараних ли те? Огорчих ли те? Ако е така съжалявам! Липсваш ми и това ме убива! Не разбираш ли всичко е за теб! Всичко! Всеки ред, всяка усмивка, сълза! Не виждаш ли? Правя…

Къде е небето обсипано с безброй звезди ?
Къде е слънцето, което тихо грееше в нашите мечти ?
Къде е луната, която тихо пееше ?
Къде си ти, каде останаха нашите мечти ?
Къде е топлият ти глас ?
Къде е смехът ти в който се влюбих аз ?
Къде са очите ти в които се губех ?
Къде са устните които аз обичах ?
Къде е топлата прегръдка ?
Къде е танца луд ?
Къде остана твоята усмивка,
къде остана твоя скут ?
Къде остана рамото на което тихо плачех ?
Къде остана ти и къде останаха нашите мечти…