Малоценността е като криво огледало, в което се оглеждаме и никога не ни хареса това, което виждаме. Но защо трябва да се оглеждаме в това огледало, след като знаем, че е криво? Или може би не знаем?

Една от борбите, които човек води в този свят е да бъде оценен и приет. Никой не желае да бъде отхвърлен. Но много често точно това се случва в живота ни – да бъдем наранени от хора, които не ни познават или имат неправилна преценка за нас. Болката намира място във всяко сърце, което е отворено за разочарование. Да бъдеш оценен, но от кого? От хората, които ни възприемат как сме облечени, как общуваме, колко пари имаме? От тях ли? Те ли са тези, които ни познават? Интересно е как понякога въобще не се вслушваме в думите на своите близки, защото копнежът ни е онези, които не ни познават, да ни оценят.

Замисляме ли се какво всъщност мисли Бог за нас? Как изглеждаме в Неговите очи? Днес можем да се облечем в модерни дрехи и да си направим нова прическа. Въпросът е това ще Го трогне ли? Ще спечелим ли вниманието Му? Забелязваме ли колко много неща сме започнали да правим само заради останалите хора? Единствено за да бъдем оценени!

Защо все по-популярни стават хапчетата за отслабване, пластичните операции, салоните за красота – все повече не само за жени, но и за мъже? Хората искат да бъдат забелязани и оценени.

Ако попитаме Бог, как изглеждаме, какво ли би ни казал Той? Може би ще ни отговори: ти изглеждаш така, както Съм искал да изглеждаш.

Сигурно този единствен въпрос няма да ни задоволи. Нека Му зададем още един: не можеше ли да ме направиш да изглеждам по-различно? Например да бъда по-висок и да имам сини очи или нещо друго! Да предположим, че сме Го предизвикали да се усмихне на този наш втори въпрос. Но сигурно Той би ни отговорил така: ако беше по-висок и имаше сини очи, нямаше да бъдеш този, който Аз искам.

Можем ли сега ние да се усмихнем? Има ли нещо, което ни спира да се зарадваме на Божия отговор? Пс. 139:14: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела, и душата ми добре знае това.“

Знае ли въобще душата ни, че сме страшно и чудно направени?

Добре, хайде да помислим малко върху един въпрос: Бог грозен ли е? Може би ни стряска този въпрос. Сигурно никога не сме си го задавали. Как да разберем, освен ако не погледнем към Библията? Откр. 1:12–15: „И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води.“ Можем да видим Господ Исус Христос описан по този начин единствено в книгата Откровение.

Как ни изглежда Бог според това описание? Колкото и да се опитваме, трудно е да си представим красотата Му. Тогава какво означават думите на Бит. 1:27: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“?

Сега остави всяко криво и напрашено огледало. Погледни какво Библията казва за теб. Всеки път когато се оглеждаш някъде, трябва да знаеш, че приличаш на Него.

Могат ли хората, които не Го познават, да ти казват на кого приличаш?

Ако можехме всеки ден да чуваме Неговия глас, сигурно Той с любов щеше да ни шепти колко красиви и скъпоценни ни е направил. Ако ние не бяхме толкова безценни за Него, Той не би изпратил Сина Си да умре за греховете ни. Но нека се замислим сега. Колко струваме ние? І Птр. 1:18–19: „като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист.“

Сега разбираме ли колко струваме? Колко голям е бил грехът ни, че единствената ни възможност да бъдем спасени е била Бог да изпрати Сина Си и Той да умре за нас.

Колко ценни сме ние, за да пролее Той скъпоценната Си кръв?

Нека се замислим каква стойност имат думите на хората за нас и жертвата Му на кръста. Какво влияние имат изречения, казани от някого за нас, пред любовта, която Той показа на Голгота? Защо да не си спомняме всеки ден за Него и това, което Той е направил за нас.

Чувството за малоценност тогава няма да контролира живота ни. Какво означава думата „малоценност“? Можем да я разтълкуваме като малка стойност. Разбрахме, че това не се отнася за нас. Няма как да се отнася, след като Христос е пролял скъпоценната Си кръв.

Погледни сега огледалото. Много пъти то те е лъгало за това, което си ти.

Сега вземи Библията – това е твоето ново огледало (Як. 1:22–24).

Нравится 13